избръмчавала

Речник на българския език

1. избръмчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избръмчавала е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избръмчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избръмчавала е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избръмчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избръмчавала е производна форма на избръмчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избръмчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избръмчавала е производна форма на избръмчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).