избръмчавал си

Речник на българския език

1. избръмчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал си е производна форма на избръмчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избръмчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал си е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избръмчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръмчавал си е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).