профучавам

Речник на българския език

профуча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • профочавам
  • профочавъм
  • профучавъм
  • пруфочавам
  • пруфочавъм
  • пруфучавам
  • пруфучавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-фу-ча-вам про-фу-ча-ва-ме
2 лице про-фу-ча-ваш про-фу-ча-ва-те
3 лице про-фу-ча-ва про-фу-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-фу-ча-вах про-фу-ча-вах-ме
2 лице про-фу-ча-ва про-фу-ча-вах-те
3 лице про-фу-ча-ва про-фу-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-фу-ча-вах про-фу-ча-вах-ме
2 лице про-фу-ча-ва-ше про-фу-ча-вах-те
3 лице про-фу-ча-ва-ше про-фу-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице профучавал е профучавала е профучавало е профучавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях профучавал бях профучавала бях профучавало бяхме профучавали
2 лице беше профучавал беше профучавала беше профучавало бяхте профучавали
3 лице беше профучавал беше профучавала беше профучавало бяха профучавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще профучавам ще профучаваме
2 лице ще профучаваш ще профучавате
3 лице ще профучава ще профучават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм профучавал ще съм профучавала ще съм профучавало ще сме профучавали
2 лице ще си профучавал ще си профучавала ще си профучавало ще сте профучавали
3 лице ще е профучавал ще е профучавала ще е профучавало ще са профучавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да профучавам щяхме да профучаваме
2 лице щеше да профучаваш щяхте да профучавате
3 лице щеше да профучава щяха да профучават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм профучавал щях да съм профучавала щях да съм профучавало щяхме да сме профучавали
2 лице щеше да си профучавал щеше да си профучавала щеше да си профучавало щяхте да сте профучавали
3 лице щеше да е профучавал щеше да е профучавала щеше да е профучавало щяха да са профучавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм профучавал била съм профучавала било съм профучавало били сме профучавали
2 лице бил си профучавал била си профучавала било си профучавало били сте профучавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да профучавам щяла съм да профучавам щяло съм да профучавам щели сме да профучаваме
2 лице щял си да профучаваш щяла си да профучаваш щяло си да профучаваш щели сте да профучавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм профучавал щяла съм да съм профучавала щяло съм да съм профучавало щели сме да сме профучавали
2 лице щял си да си профучавал щяла си да си профучавала щяло си да си профучавало щели сте да сте профучавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих профучавал бих профучавала бих профучавало бихме профучавали
2 лице би профучавал би профучавала би профучавало бихте профучавали
3 лице би профучавал би профучавала би профучавало биха профучавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-фу-ча-вай про-фу-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фу-ча-вал
непълен член про-фу-ча-ва-лия
пълен член про-фу-ча-ва-ли-ят
женски род про-фу-ча-ва-ла
членувано про-фу-ча-ва-ла-та
среден род про-фу-ча-ва-ло
членувано про-фу-ча-ва-ло-то
множествено число про-фу-ча-ва-ли
членувано про-фу-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фу-ча-вал
женски род про-фу-ча-ва-ла
среден род про-фу-ча-ва-ло
множествено число про-фу-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род про-фу-ча-ващ
непълен член про-фу-ча-ва-щия
пълен член про-фу-ча-ва-щи-ят
женски род про-фу-ча-ва-ща
членувано про-фу-ча-ва-ща-та
среден род про-фу-ча-ва-що
членувано про-фу-ча-ва-що-то
множествено число про-фу-ча-ва-щи
членувано про-фу-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

про-фу-ча-вай-ки