профучавала

Речник на българския език

1. профучавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

профучавала е производна форма на профучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. профучавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

профучавала е производна форма на профучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. профучавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

профучавала е производна форма на профучавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. профучавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

профучавала е производна форма на профучавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).