профучавало е

Речник на българския език

1. профучавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профучавало е е производна форма на профучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. профучавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профучавало е е производна форма на профучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. профучавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

профучавало е е производна форма на профучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).