избръмчавали

Речник на българския език

1. избръмчавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избръмчавали е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избръмчавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избръмчавали е производна форма на избръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избръмчавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избръмчавали е производна форма на избръмчавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избръмчавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избръмчавали е производна форма на избръмчавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).