внушавам

Речник на българския език

внуша̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

внуша̀ваш, несв. и внуша̀, св.; какво, на кого.
1. Влияя върху съзнанието с цел да наложа определено убеждение или поведение. Непрекъснато му внушавам, че трябва да учи упорито.
2. Вдъхвам, будя, предизвиквам, натрапвам. Внушавам страх у подчинените си.
внушавам си/внуша си. — Натрапвам на съзнанието си, втълпявам си. Внушил си е, че всички го преследват.

Грешни изписвания (3)

  • вношавам
  • вношавъм
  • внушавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вну-ша-вам вну-ша-ва-ме
2 лице вну-ша-ваш вну-ша-ва-те
3 лице вну-ша-ва вну-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вну-ша-вах вну-ша-вах-ме
2 лице вну-ша-ва вну-ша-вах-те
3 лице вну-ша-ва вну-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вну-ша-вах вну-ша-вах-ме
2 лице вну-ша-ва-ше вну-ша-вах-те
3 лице вну-ша-ва-ше вну-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушавал съм внушавала съм внушавало съм внушавали сме
2 лице внушавал си внушавала си внушавало си внушавали сте
3 лице внушавал е внушавала е внушавало е внушавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях внушавал бях внушавала бях внушавало бяхме внушавали
2 лице беше внушавал беше внушавала беше внушавало бяхте внушавали
3 лице беше внушавал беше внушавала беше внушавало бяха внушавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще внушавам ще внушаваме
2 лице ще внушаваш ще внушавате
3 лице ще внушава ще внушават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм внушавал ще съм внушавала ще съм внушавало ще сме внушавали
2 лице ще си внушавал ще си внушавала ще си внушавало ще сте внушавали
3 лице ще е внушавал ще е внушавала ще е внушавало ще са внушавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да внушавам щяхме да внушаваме
2 лице щеше да внушаваш щяхте да внушавате
3 лице щеше да внушава щяха да внушават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм внушавал щях да съм внушавала щях да съм внушавало щяхме да сме внушавали
2 лице щеше да си внушавал щеше да си внушавала щеше да си внушавало щяхте да сте внушавали
3 лице щеше да е внушавал щеше да е внушавала щеше да е внушавало щяха да са внушавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушавал съм внушавала съм внушавало съм внушавали сме
2 лице внушавал си внушавала си внушавало си внушавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице внушавал съм внушавала съм внушавало съм внушавали сме
2 лице внушавал си внушавала си внушавало си внушавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм внушавал била съм внушавала било съм внушавало били сме внушавали
2 лице бил си внушавал била си внушавала било си внушавало били сте внушавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да внушавам щяла съм да внушавам щяло съм да внушавам щели сме да внушаваме
2 лице щял си да внушаваш щяла си да внушаваш щяло си да внушаваш щели сте да внушавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм внушавал щяла съм да съм внушавала щяло съм да съм внушавало щели сме да сме внушавали
2 лице щял си да си внушавал щяла си да си внушавала щяло си да си внушавало щели сте да сте внушавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих внушавал бих внушавала бих внушавало бихме внушавали
2 лице би внушавал би внушавала би внушавало бихте внушавали
3 лице би внушавал би внушавала би внушавало биха внушавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вну-ша-вай вну-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вну-ша-ван
непълен член вну-ша-ва-ния
пълен член вну-ша-ва-ни-ят
женски род вну-ша-ва-на
членувано вну-ша-ва-на-та
среден род вну-ша-ва-но
членувано вну-ша-ва-но-то
множествено число вну-ша-ва-ни
членувано вну-ша-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вну-ша-вал
непълен член вну-ша-ва-лия
пълен член вну-ша-ва-ли-ят
женски род вну-ша-ва-ла
членувано вну-ша-ва-ла-та
среден род вну-ша-ва-ло
членувано вну-ша-ва-ло-то
множествено число вну-ша-ва-ли
членувано вну-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вну-ша-вал
женски род вну-ша-ва-ла
среден род вну-ша-ва-ло
множествено число вну-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вну-ша-ващ
непълен член вну-ша-ва-щия
пълен член вну-ша-ва-щи-ят
женски род вну-ша-ва-ща
членувано вну-ша-ва-ща-та
среден род вну-ша-ва-що
членувано вну-ша-ва-що-то
множествено число вну-ша-ва-щи
членувано вну-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вну-ша-вай-ки