внушавал си

Речник на българския език

1. внушавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

внушавал си е производна форма на внушавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. внушавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

внушавал си е производна форма на внушавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. внушавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

внушавал си е производна форма на внушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).