внушавала

Речник на българския език

1. внушавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

внушавала е производна форма на внушавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. внушавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

внушавала е производна форма на внушавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. внушавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

внушавала е производна форма на внушавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. внушавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

внушавала е производна форма на внушавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).