ветеран

Речник на българския език

ветера̀н съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ветера̀ни, м.
1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война.
2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя област.

Грешни изписвания (3)

  • ветиран
  • витеран
  • витиран

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-те-ран
непълен член ве-те-ра-на
пълен член ве-те-ра-нът
мн.ч. ве-те-ра-ни
членувано ве-те-ра-ни-те
бройна форма ве-те-ра-ни
звателна форма ве-те-ра-не