бълнувам

Речник на българския език

бълну̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

бълну̀ваш, несв.
1. Говоря несвързани думи насън или при тежко заболяване. Цяла нощ бълнува и се мята насам-натам.
2. Прен. Пренебр. Говоря неща, които са нереални, неосъществими; фантазирам, измислям си.
3. Прен. За какво/за кого. Мечтая, копнея, бленувам.

Грешни изписвания (3)

  • балнувам
  • балнувъм
  • бълнувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бъл-ну-вам бъл-ну-ва-ме
2 лице бъл-ну-ваш бъл-ну-ва-те
3 лице бъл-ну-ва бъл-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бъл-ну-вах бъл-ну-вах-ме
2 лице бъл-ну-ва бъл-ну-вах-те
3 лице бъл-ну-ва бъл-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бъл-ну-вах бъл-ну-вах-ме
2 лице бъл-ну-ва-ше бъл-ну-вах-те
3 лице бъл-ну-ва-ше бъл-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бълнувал съм бълнувала съм бълнувало съм бълнували сме
2 лице бълнувал си бълнувала си бълнувало си бълнували сте
3 лице бълнувал е бълнувала е бълнувало е бълнували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бълнувал бях бълнувала бях бълнувало бяхме бълнували
2 лице беше бълнувал беше бълнувала беше бълнувало бяхте бълнували
3 лице беше бълнувал беше бълнувала беше бълнувало бяха бълнували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бълнувам ще бълнуваме
2 лице ще бълнуваш ще бълнувате
3 лице ще бълнува ще бълнуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бълнувал ще съм бълнувала ще съм бълнувало ще сме бълнували
2 лице ще си бълнувал ще си бълнувала ще си бълнувало ще сте бълнували
3 лице ще е бълнувал ще е бълнувала ще е бълнувало ще са бълнували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бълнувам щяхме да бълнуваме
2 лице щеше да бълнуваш щяхте да бълнувате
3 лице щеше да бълнува щяха да бълнуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бълнувал щях да съм бълнувала щях да съм бълнувало щяхме да сме бълнували
2 лице щеше да си бълнувал щеше да си бълнувала щеше да си бълнувало щяхте да сте бълнували
3 лице щеше да е бълнувал щеше да е бълнувала щеше да е бълнувало щяха да са бълнували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бълнувал съм бълнувала съм бълнувало съм бълнували сме
2 лице бълнувал си бълнувала си бълнувало си бълнували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бълнувал съм бълнувала съм бълнувало съм бълнували сме
2 лице бълнувал си бълнувала си бълнувало си бълнували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бълнувал била съм бълнувала било съм бълнувало били сме бълнували
2 лице бил си бълнувал била си бълнувала било си бълнувало били сте бълнували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бълнувам щяла съм да бълнувам щяло съм да бълнувам щели сме да бълнуваме
2 лице щял си да бълнуваш щяла си да бълнуваш щяло си да бълнуваш щели сте да бълнувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бълнувал щяла съм да съм бълнувала щяло съм да съм бълнувало щели сме да сме бълнували
2 лице щял си да си бълнувал щяла си да си бълнувала щяло си да си бълнувало щели сте да сте бълнували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бълнувал бих бълнувала бих бълнувало бихме бълнували
2 лице би бълнувал би бълнувала би бълнувало бихте бълнували
3 лице би бълнувал би бълнувала би бълнувало биха бълнували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бъл-ну-вай бъл-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род бъл-ну-ван
непълен член бъл-ну-ва-ния
пълен член бъл-ну-ва-ни-ят
женски род бъл-ну-ва-на
членувано бъл-ну-ва-на-та
среден род бъл-ну-ва-но
членувано бъл-ну-ва-но-то
множествено число бъл-ну-ва-ни
членувано бъл-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бъл-ну-вал
непълен член бъл-ну-ва-лия
пълен член бъл-ну-ва-ли-ят
женски род бъл-ну-ва-ла
членувано бъл-ну-ва-ла-та
среден род бъл-ну-ва-ло
членувано бъл-ну-ва-ло-то
множествено число бъл-ну-ва-ли
членувано бъл-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бъл-ну-вал
женски род бъл-ну-ва-ла
среден род бъл-ну-ва-ло
множествено число бъл-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бъл-ну-ващ
непълен член бъл-ну-ва-щия
пълен член бъл-ну-ва-щи-ят
женски род бъл-ну-ва-ща
членувано бъл-ну-ва-ща-та
среден род бъл-ну-ва-що
членувано бъл-ну-ва-що-то
множествено число бъл-ну-ва-щи
членувано бъл-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бъл-ну-вай-ки