бълнувала

Речник на българския език

1. бълнувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълнувала е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бълнувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бълнувала е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бълнувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бълнувала е производна форма на бълнувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бълнувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бълнувала е производна форма на бълнувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).