бил съм бълнувал

Речник на българския език

1. бил съм бълнувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм бълнувал е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).