бълнувало

Речник на българския език

1. бълнувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълнувало е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бълнувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бълнувало е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бълнувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бълнувало е производна форма на бълнувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бълнувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бълнувало е производна форма на бълнувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).