бленувам

Речник на българския език

блену̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

блену̀ваш, несв.; какво или За какво. Отдавам се на блянове, мечтая.

Грешни изписвания (3)

  • бленувъм
  • блинувам
  • блинувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице бле-ну-вам бле-ну-ва-ме
2 лице бле-ну-ваш бле-ну-ва-те
3 лице бле-ну-ва бле-ну-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице бле-ну-вах бле-ну-вах-ме
2 лице бле-ну-ва бле-ну-вах-те
3 лице бле-ну-ва бле-ну-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице бле-ну-вах бле-ну-вах-ме
2 лице бле-ну-ва-ше бле-ну-вах-те
3 лице бле-ну-ва-ше бле-ну-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бленувал съм бленувала съм бленувало съм бленували сме
2 лице бленувал си бленувала си бленувало си бленували сте
3 лице бленувал е бленувала е бленувало е бленували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях бленувал бях бленувала бях бленувало бяхме бленували
2 лице беше бленувал беше бленувала беше бленувало бяхте бленували
3 лице беше бленувал беше бленувала беше бленувало бяха бленували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще бленувам ще бленуваме
2 лице ще бленуваш ще бленувате
3 лице ще бленува ще бленуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм бленувал ще съм бленувала ще съм бленувало ще сме бленували
2 лице ще си бленувал ще си бленувала ще си бленувало ще сте бленували
3 лице ще е бленувал ще е бленувала ще е бленувало ще са бленували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да бленувам щяхме да бленуваме
2 лице щеше да бленуваш щяхте да бленувате
3 лице щеше да бленува щяха да бленуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм бленувал щях да съм бленувала щях да съм бленувало щяхме да сме бленували
2 лице щеше да си бленувал щеше да си бленувала щеше да си бленувало щяхте да сте бленували
3 лице щеше да е бленувал щеше да е бленувала щеше да е бленувало щяха да са бленували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бленувал съм бленувала съм бленувало съм бленували сме
2 лице бленувал си бленувала си бленувало си бленували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бленувал съм бленувала съм бленувало съм бленували сме
2 лице бленувал си бленувала си бленувало си бленували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм бленувал била съм бленувала било съм бленувало били сме бленували
2 лице бил си бленувал била си бленувала било си бленувало били сте бленували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да бленувам щяла съм да бленувам щяло съм да бленувам щели сме да бленуваме
2 лице щял си да бленуваш щяла си да бленуваш щяло си да бленуваш щели сте да бленувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм бленувал щяла съм да съм бленувала щяло съм да съм бленувало щели сме да сме бленували
2 лице щял си да си бленувал щяла си да си бленувала щяло си да си бленувало щели сте да сте бленували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих бленувал бих бленувала бих бленувало бихме бленували
2 лице би бленувал би бленувала би бленувало бихте бленували
3 лице би бленувал би бленувала би бленувало биха бленували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
бле-ну-вай бле-ну-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род бле-ну-ван
непълен член бле-ну-ва-ния
пълен член бле-ну-ва-ни-ят
женски род бле-ну-ва-на
членувано бле-ну-ва-на-та
среден род бле-ну-ва-но
членувано бле-ну-ва-но-то
множествено число бле-ну-ва-ни
членувано бле-ну-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бле-ну-вал
непълен член бле-ну-ва-лия
пълен член бле-ну-ва-ли-ят
женски род бле-ну-ва-ла
членувано бле-ну-ва-ла-та
среден род бле-ну-ва-ло
членувано бле-ну-ва-ло-то
множествено число бле-ну-ва-ли
членувано бле-ну-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род бле-ну-вал
женски род бле-ну-ва-ла
среден род бле-ну-ва-ло
множествено число бле-ну-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род бле-ну-ващ
непълен член бле-ну-ва-щия
пълен член бле-ну-ва-щи-ят
женски род бле-ну-ва-ща
членувано бле-ну-ва-ща-та
среден род бле-ну-ва-що
членувано бле-ну-ва-що-то
множествено число бле-ну-ва-щи
членувано бле-ну-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

бле-ну-вай-ки