бленувал

Речник на българския език

1. бленувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бленувал е производна форма на бленувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бленувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бленувал е производна форма на бленувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бленувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бленувал е производна форма на бленувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бленувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бленувал е производна форма на бленувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).