бълнувал съм

Речник на българския език

1. бълнувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бълнувал съм е производна форма на бълнувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бълнувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бълнувал съм е производна форма на бълнувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. бълнувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бълнувал съм е производна форма на бълнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).