ПОИЗБЕЛВАМ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-бел-вам	по-из-бел-ва-ме
2 лице	по-из-бел-ваш	по-из-бел-ва-те
3 лице	по-из-бел-ва	по-из-бел-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-бел-вах	по-из-бел-вах-ме
2 лице	по-из-бел-ва	по-из-бел-вах-те
3 лице	по-из-бел-ва	по-из-бел-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-бел-вах	по-из-бел-вах-ме
2 лице	по-из-бел-ва-ше	по-из-бел-вах-те
3 лице	по-из-бел-ва-ше	по-из-бел-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизбелвал съм	поизбелвала съм	поизбелвало съм	поизбелвали сме
2 лице	поизбелвал си	поизбелвала си	поизбелвало си	поизбелвали сте
3 лице	поизбелвал е	поизбелвала е	поизбелвало е	поизбелвали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях поизбелвал	бях поизбелвала	бях поизбелвало	бяхме поизбелвали
2 лице	беше поизбелвал	беше поизбелвала	беше поизбелвало	бяхте поизбелвали
3 лице	беше поизбелвал	беше поизбелвала	беше поизбелвало	бяха поизбелвали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще поизбелвам	ще поизбелваме
2 лице	ще поизбелваш	ще поизбелвате
3 лице	ще поизбелва	ще поизбелват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм поизбелвал	ще съм поизбелвала	ще съм поизбелвало	ще сме поизбелвали
2 лице	ще си поизбелвал	ще си поизбелвала	ще си поизбелвало	ще сте поизбелвали
3 лице	ще е поизбелвал	ще е поизбелвала	ще е поизбелвало	ще са поизбелвали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да поизбелвам	щяхме да поизбелваме
2 лице	щеше да поизбелваш	щяхте да поизбелвате
3 лице	щеше да поизбелва	щяха да поизбелват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм поизбелвал	щях да съм поизбелвала	щях да съм поизбелвало	щяхме да сме поизбелвали
2 лице	щеше да си поизбелвал	щеше да си поизбелвала	щеше да си поизбелвало	щяхте да сте поизбелвали
3 лице	щеше да е поизбелвал	щеше да е поизбелвала	щеше да е поизбелвало	щяха да са поизбелвали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизбелвал съм	поизбелвала съм	поизбелвало съм	поизбелвали сме
2 лице	поизбелвал си	поизбелвала си	поизбелвало си	поизбелвали сте
3 лице	по-из-бел-вал поизбелвал е	по-из-бел-ва-ла поизбелвала е	по-из-бел-ва-ло поизбелвало е	по-из-бел-ва-ли поизбелвали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизбелвал съм	поизбелвала съм	поизбелвало съм	поизбелвали сме
2 лице	поизбелвал си	поизбелвала си	поизбелвало си	поизбелвали сте
3 лице	по-из-бел-вал поизбелвал е	по-из-бел-ва-ла поизбелвала е	по-из-бел-ва-ло поизбелвало е	по-из-бел-ва-ли поизбелвали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм поизбелвал	била съм поизбелвала	било съм поизбелвало	били сме поизбелвали
2 лице	бил си поизбелвал	била си поизбелвала	било си поизбелвало	били сте поизбелвали
3 лице	бил поизбелвал бил е поизбелвал	била поизбелвала била е поизбелвала	било поизбелвало било е поизбелвало	били поизбелвали били са поизбелвали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да поизбелвам	щяла съм да поизбелвам	щяло съм да поизбелвам	щели сме да поизбелваме
2 лице	щял си да поизбелваш	щяла си да поизбелваш	щяло си да поизбелваш	щели сте да поизбелвате
3 лице	щял да поизбелва щял е да поизбелва	щяла да поизбелва щяла е да поизбелва	щяло да поизбелва щяло е да поизбелва	щели да поизбелват щели са да поизбелват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм поизбелвал	щяла съм да съм поизбелвала	щяло съм да съм поизбелвало	щели сме да сме поизбелвали
2 лице	щял си да си поизбелвал	щяла си да си поизбелвала	щяло си да си поизбелвало	щели сте да сте поизбелвали
3 лице	щял да е поизбелвал щял е да е поизбелвал	щяла да е поизбелвала щяла е да е поизбелвала	щяло да е поизбелвало щяло е да е поизбелвало	щели да са поизбелвали щели са да са поизбелвали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих поизбелвал	бих поизбелвала	бих поизбелвало	бихме поизбелвали
2 лице	би поизбелвал	би поизбелвала	би поизбелвало	бихте поизбелвали
3 лице	би поизбелвал	би поизбелвала	би поизбелвало	биха поизбелвали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
по-из-бел-вай	по-из-бел-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-из-бел-вал
		непълен член	по-из-бел-ва-лия
		пълен член	по-из-бел-ва-ли-ят
	женски род		по-из-бел-ва-ла
		членувано	по-из-бел-ва-ла-та
	среден род		по-из-бел-ва-ло
		членувано	по-из-бел-ва-ло-то
множествено число			по-из-бел-ва-ли
		членувано	по-из-бел-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	по-из-бел-вал
	женски род	по-из-бел-ва-ла
	среден род	по-из-бел-ва-ло
множествено число		по-из-бел-ва-ли