поизбелвали

Речник на българския език

1. поизбелвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизбелвали е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизбелвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизбелвали е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. поизбелвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизбелвали е производна форма на поизбелвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. поизбелвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизбелвали е производна форма на поизбелвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).