поизбелвал е

Речник на българския език

1. поизбелвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал е е производна форма на поизбелвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал е е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбелвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал е е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).