поизбелвало е

Речник на българския език

1. поизбелвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелвало е е производна форма на поизбелвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбелвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелвало е е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизбелвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелвало е е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).