поизбелвал съм

Речник на българския език

1. поизбелвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал съм е производна форма на поизбелвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизбелвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал съм е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. поизбелвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизбелвал съм е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).