поизбелвало

Речник на българския език

1. поизбелвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелвало е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизбелвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизбелвало е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизбелвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизбелвало е производна форма на поизбелвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизбелвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизбелвало е производна форма на поизбелвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).