поизбелвала

Речник на българския език

1. поизбелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбелвала е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизбелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизбелвала е производна форма на поизбелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизбелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизбелвала е производна форма на поизбелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизбелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизбелвала е производна форма на поизбелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).