поизбелва

Речник на българския език

1. поизбелва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизбелва е производна форма на поизбелвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизбелва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизбелва е производна форма на поизбелвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизбелва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизбелва е производна форма на поизбелвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).