ОБЛЪЧВАМ

Речник на българския език

облъ̀чвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

облъ̀чваш, несв. и облъ̀ча, св.; Кого, какво. Подлагам на действието на някакви лъчи. Облъчвам с кварцова лампа.
облъчвам се/облъча се. — Подлагам се на действието на лъчи.

Грешни изписвания (3)

  • облъчвъм
  • ублъчвам
  • ублъчвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-лъч-вам об-лъч-ва-ме
2 лице об-лъч-ваш об-лъч-ва-те
3 лице об-лъч-ва об-лъч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-лъч-вах об-лъч-вах-ме
2 лице об-лъч-ва об-лъч-вах-те
3 лице об-лъч-ва об-лъч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-лъч-вах об-лъч-вах-ме
2 лице об-лъч-ва-ше об-лъч-вах-те
3 лице об-лъч-ва-ше об-лъч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облъчвал съм облъчвала съм облъчвало съм облъчвали сме
2 лице облъчвал си облъчвала си облъчвало си облъчвали сте
3 лице облъчвал е облъчвала е облъчвало е облъчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях облъчвал бях облъчвала бях облъчвало бяхме облъчвали
2 лице беше облъчвал беше облъчвала беше облъчвало бяхте облъчвали
3 лице беше облъчвал беше облъчвала беше облъчвало бяха облъчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще облъчвам ще облъчваме
2 лице ще облъчваш ще облъчвате
3 лице ще облъчва ще облъчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм облъчвал ще съм облъчвала ще съм облъчвало ще сме облъчвали
2 лице ще си облъчвал ще си облъчвала ще си облъчвало ще сте облъчвали
3 лице ще е облъчвал ще е облъчвала ще е облъчвало ще са облъчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да облъчвам щяхме да облъчваме
2 лице щеше да облъчваш щяхте да облъчвате
3 лице щеше да облъчва щяха да облъчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм облъчвал щях да съм облъчвала щях да съм облъчвало щяхме да сме облъчвали
2 лице щеше да си облъчвал щеше да си облъчвала щеше да си облъчвало щяхте да сте облъчвали
3 лице щеше да е облъчвал щеше да е облъчвала щеше да е облъчвало щяха да са облъчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облъчвал съм облъчвала съм облъчвало съм облъчвали сме
2 лице облъчвал си облъчвала си облъчвало си облъчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице облъчвал съм облъчвала съм облъчвало съм облъчвали сме
2 лице облъчвал си облъчвала си облъчвало си облъчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм облъчвал била съм облъчвала било съм облъчвало били сме облъчвали
2 лице бил си облъчвал била си облъчвала било си облъчвало били сте облъчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да облъчвам щяла съм да облъчвам щяло съм да облъчвам щели сме да облъчваме
2 лице щял си да облъчваш щяла си да облъчваш щяло си да облъчваш щели сте да облъчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм облъчвал щяла съм да съм облъчвала щяло съм да съм облъчвало щели сме да сме облъчвали
2 лице щял си да си облъчвал щяла си да си облъчвала щяло си да си облъчвало щели сте да сте облъчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих облъчвал бих облъчвала бих облъчвало бихме облъчвали
2 лице би облъчвал би облъчвала би облъчвало бихте облъчвали
3 лице би облъчвал би облъчвала би облъчвало биха облъчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-лъч-вай об-лъч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-лъч-ван
непълен член об-лъч-ва-ния
пълен член об-лъч-ва-ни-ят
женски род об-лъч-ва-на
членувано об-лъч-ва-на-та
среден род об-лъч-ва-но
членувано об-лъч-ва-но-то
множествено число об-лъч-ва-ни
членувано об-лъч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лъч-вал
непълен член об-лъч-ва-лия
пълен член об-лъч-ва-ли-ят
женски род об-лъч-ва-ла
членувано об-лъч-ва-ла-та
среден род об-лъч-ва-ло
членувано об-лъч-ва-ло-то
множествено число об-лъч-ва-ли
членувано об-лъч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лъч-вал
женски род об-лъч-ва-ла
среден род об-лъч-ва-ло
множествено число об-лъч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род об-лъч-ващ
непълен член об-лъч-ва-щия
пълен член об-лъч-ва-щи-ят
женски род об-лъч-ва-ща
членувано об-лъч-ва-ща-та
среден род об-лъч-ва-що
членувано об-лъч-ва-що-то
множествено число об-лъч-ва-щи
членувано об-лъч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

об-лъч-вай-ки