облъчвало

Речник на българския език

1. облъчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облъчвало е производна форма на облъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облъчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облъчвало е производна форма на облъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облъчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облъчвало е производна форма на облъчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облъчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облъчвало е производна форма на облъчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).