облъчвах

Речник на българския език

1. облъчвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

облъчвах е производна форма на облъчвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. облъчвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

облъчвах е производна форма на облъчвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).