облъчвала

Речник на българския език

1. облъчвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъчвала е производна форма на облъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облъчвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облъчвала е производна форма на облъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. облъчвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

облъчвала е производна форма на облъчвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. облъчвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

облъчвала е производна форма на облъчвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).