облъчвал е

Речник на българския език

1. облъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчвал е е производна форма на облъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчвал е е производна форма на облъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчвал е е производна форма на облъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).