облъчвал си

Речник на българския език

1. облъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

облъчвал си е производна форма на облъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. облъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

облъчвал си е производна форма на облъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. облъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

облъчвал си е производна форма на облъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).