облъчва

Речник на българския език

1. облъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облъчва е производна форма на облъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облъчва е производна форма на облъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облъчва е производна форма на облъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).