облъчвал

Речник на българския език

1. облъчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчвал е производна форма на облъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облъчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облъчвал е производна форма на облъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облъчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

облъчвал е производна форма на облъчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. облъчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

облъчвал е производна форма на облъчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).