ДЕЗАВУИРАМ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	де-за-ву-и-рам	де-за-ву-и-ра-ме
2 лице	де-за-ву-и-раш	де-за-ву-и-ра-те
3 лице	де-за-ву-и-ра	де-за-ву-и-рат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	де-за-ву-и-рах	де-за-ву-и-рах-ме
2 лице	де-за-ву-и-ра	де-за-ву-и-рах-те
3 лице	де-за-ву-и-ра	де-за-ву-и-ра-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	де-за-ву-и-рах	де-за-ву-и-рах-ме
2 лице	де-за-ву-и-ра-ше	де-за-ву-и-рах-те
3 лице	де-за-ву-и-ра-ше	де-за-ву-и-ра-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	дезавуирал съм	дезавуирала съм	дезавуирало съм	дезавуирали сме
2 лице	дезавуирал си	дезавуирала си	дезавуирало си	дезавуирали сте
3 лице	дезавуирал е	дезавуирала е	дезавуирало е	дезавуирали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях дезавуирал	бях дезавуирала	бях дезавуирало	бяхме дезавуирали
2 лице	беше дезавуирал	беше дезавуирала	беше дезавуирало	бяхте дезавуирали
3 лице	беше дезавуирал	беше дезавуирала	беше дезавуирало	бяха дезавуирали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще дезавуирам	ще дезавуираме
2 лице	ще дезавуираш	ще дезавуирате
3 лице	ще дезавуира	ще дезавуират

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм дезавуирал	ще съм дезавуирала	ще съм дезавуирало	ще сме дезавуирали
2 лице	ще си дезавуирал	ще си дезавуирала	ще си дезавуирало	ще сте дезавуирали
3 лице	ще е дезавуирал	ще е дезавуирала	ще е дезавуирало	ще са дезавуирали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да дезавуирам	щяхме да дезавуираме
2 лице	щеше да дезавуираш	щяхте да дезавуирате
3 лице	щеше да дезавуира	щяха да дезавуират

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм дезавуирал	щях да съм дезавуирала	щях да съм дезавуирало	щяхме да сме дезавуирали
2 лице	щеше да си дезавуирал	щеше да си дезавуирала	щеше да си дезавуирало	щяхте да сте дезавуирали
3 лице	щеше да е дезавуирал	щеше да е дезавуирала	щеше да е дезавуирало	щяха да са дезавуирали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	дезавуирал съм	дезавуирала съм	дезавуирало съм	дезавуирали сме
2 лице	дезавуирал си	дезавуирала си	дезавуирало си	дезавуирали сте
3 лице	де-за-ву-и-рал дезавуирал е	де-за-ву-и-ра-ла дезавуирала е	де-за-ву-и-ра-ло дезавуирало е	де-за-ву-и-ра-ли дезавуирали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	дезавуирал съм	дезавуирала съм	дезавуирало съм	дезавуирали сме
2 лице	дезавуирал си	дезавуирала си	дезавуирало си	дезавуирали сте
3 лице	де-за-ву-и-рал дезавуирал е	де-за-ву-и-ра-ла дезавуирала е	де-за-ву-и-ра-ло дезавуирало е	де-за-ву-и-ра-ли дезавуирали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм дезавуирал	била съм дезавуирала	било съм дезавуирало	били сме дезавуирали
2 лице	бил си дезавуирал	била си дезавуирала	било си дезавуирало	били сте дезавуирали
3 лице	бил дезавуирал бил е дезавуирал	била дезавуирала била е дезавуирала	било дезавуирало било е дезавуирало	били дезавуирали били са дезавуирали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да дезавуирам	щяла съм да дезавуирам	щяло съм да дезавуирам	щели сме да дезавуираме
2 лице	щял си да дезавуираш	щяла си да дезавуираш	щяло си да дезавуираш	щели сте да дезавуирате
3 лице	щял да дезавуира щял е да дезавуира	щяла да дезавуира щяла е да дезавуира	щяло да дезавуира щяло е да дезавуира	щели да дезавуират щели са да дезавуират

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм дезавуирал	щяла съм да съм дезавуирала	щяло съм да съм дезавуирало	щели сме да сме дезавуирали
2 лице	щял си да си дезавуирал	щяла си да си дезавуирала	щяло си да си дезавуирало	щели сте да сте дезавуирали
3 лице	щял да е дезавуирал щял е да е дезавуирал	щяла да е дезавуирала щяла е да е дезавуирала	щяло да е дезавуирало щяло е да е дезавуирало	щели да са дезавуирали щели са да са дезавуирали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих дезавуирал	бих дезавуирала	бих дезавуирало	бихме дезавуирали
2 лице	би дезавуирал	би дезавуирала	би дезавуирало	бихте дезавуирали
3 лице	би дезавуирал	би дезавуирала	би дезавуирало	биха дезавуирали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
де-за-ву-и-рай	де-за-ву-и-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		де-за-ву-и-ран
		непълен член	де-за-ву-и-ра-ния
		пълен член	де-за-ву-и-ра-ни-ят
	женски род		де-за-ву-и-ра-на
		членувано	де-за-ву-и-ра-на-та
	среден род		де-за-ву-и-ра-но
		членувано	де-за-ву-и-ра-но-то
множествено число			де-за-ву-и-ра-ни
		членувано	де-за-ву-и-ра-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		де-за-ву-и-рал
		непълен член	де-за-ву-и-ра-лия
		пълен член	де-за-ву-и-ра-ли-ят
	женски род		де-за-ву-и-ра-ла
		членувано	де-за-ву-и-ра-ла-та
	среден род		де-за-ву-и-ра-ло
		членувано	де-за-ву-и-ра-ло-то
множествено число			де-за-ву-и-ра-ли
		членувано	де-за-ву-и-ра-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	де-за-ву-и-рал
	женски род	де-за-ву-и-ра-ла
	среден род	де-за-ву-и-ра-ло
множествено число		де-за-ву-и-ра-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		де-за-ву-и-ращ
		непълен член	де-за-ву-и-ра-щия
		пълен член	де-за-ву-и-ра-щи-ят
	женски род		де-за-ву-и-ра-ща
		членувано	де-за-ву-и-ра-ща-та
	среден род		де-за-ву-и-ра-що
		членувано	де-за-ву-и-ра-що-то
множествено число			де-за-ву-и-ра-щи
		членувано	де-за-ву-и-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

де-за-ву-и-рай-ки