дезавуирало

Речник на българския език

1. дезавуирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезавуирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезавуирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дезавуирало е производна форма на дезавуирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дезавуирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дезавуирало е производна форма на дезавуирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).