дезавуирал

Речник на българския език

1. дезавуирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезавуирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезавуирал — мин. деят. св. прич. м. р.

дезавуирал е производна форма на дезавуирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дезавуирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дезавуирал е производна форма на дезавуирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).