дезавуирал съм

Речник на българския език

1. дезавуирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал съм е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. дезавуирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал съм е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. дезавуирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал съм е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).