дезавуирала е

Речник на българския език

1. дезавуирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезавуирала е е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дезавуирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезавуирала е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дезавуирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дезавуирала е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).