дезавуирало е

Речник на българския език

1. дезавуирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало е е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дезавуирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дезавуирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дезавуирало е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).