дезавуирал си

Речник на българския език

1. дезавуирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал си е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дезавуирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал си е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. дезавуирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал си е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).