дезавуирал е

Речник на българския език

1. дезавуирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал е е производна форма на дезавуирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дезавуирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дезавуирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дезавуирал е е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).