дезавуирали

Речник на българския език

1. дезавуирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дезавуирали е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дезавуирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дезавуирали е производна форма на дезавуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дезавуирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дезавуирали е производна форма на дезавуирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. дезавуирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дезавуирали е производна форма на дезавуирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).