ВЪЗМУЩАВАМ

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-ща-вам	въз-му-ща-ва-ме
2 лице	въз-му-ща-ваш	въз-му-ща-ва-те
3 лице	въз-му-ща-ва	въз-му-ща-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-ща-вах	въз-му-ща-вах-ме
2 лице	въз-му-ща-ва	въз-му-ща-вах-те
3 лице	въз-му-ща-ва	въз-му-ща-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-му-ща-вах	въз-му-ща-вах-ме
2 лице	въз-му-ща-ва-ше	въз-му-ща-вах-те
3 лице	въз-му-ща-ва-ше	въз-му-ща-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмущавал съм	възмущавала съм	възмущавало съм	възмущавали сме
2 лице	възмущавал си	възмущавала си	възмущавало си	възмущавали сте
3 лице	възмущавал е	възмущавала е	възмущавало е	възмущавали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възмущавал	бях възмущавала	бях възмущавало	бяхме възмущавали
2 лице	беше възмущавал	беше възмущавала	беше възмущавало	бяхте възмущавали
3 лице	беше възмущавал	беше възмущавала	беше възмущавало	бяха възмущавали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възмущавам	ще възмущаваме
2 лице	ще възмущаваш	ще възмущавате
3 лице	ще възмущава	ще възмущават

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възмущавал	ще съм възмущавала	ще съм възмущавало	ще сме възмущавали
2 лице	ще си възмущавал	ще си възмущавала	ще си възмущавало	ще сте възмущавали
3 лице	ще е възмущавал	ще е възмущавала	ще е възмущавало	ще са възмущавали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възмущавам	щяхме да възмущаваме
2 лице	щеше да възмущаваш	щяхте да възмущавате
3 лице	щеше да възмущава	щяха да възмущават

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възмущавал	щях да съм възмущавала	щях да съм възмущавало	щяхме да сме възмущавали
2 лице	щеше да си възмущавал	щеше да си възмущавала	щеше да си възмущавало	щяхте да сте възмущавали
3 лице	щеше да е възмущавал	щеше да е възмущавала	щеше да е възмущавало	щяха да са възмущавали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмущавал съм	възмущавала съм	възмущавало съм	възмущавали сме
2 лице	възмущавал си	възмущавала си	възмущавало си	възмущавали сте
3 лице	въз-му-ща-вал възмущавал е	въз-му-ща-ва-ла възмущавала е	въз-му-ща-ва-ло възмущавало е	въз-му-ща-ва-ли възмущавали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възмущавал съм	възмущавала съм	възмущавало съм	възмущавали сме
2 лице	възмущавал си	възмущавала си	възмущавало си	възмущавали сте
3 лице	въз-му-ща-вал възмущавал е	въз-му-ща-ва-ла възмущавала е	въз-му-ща-ва-ло възмущавало е	въз-му-ща-ва-ли възмущавали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възмущавал	била съм възмущавала	било съм възмущавало	били сме възмущавали
2 лице	бил си възмущавал	била си възмущавала	било си възмущавало	били сте възмущавали
3 лице	бил възмущавал бил е възмущавал	била възмущавала била е възмущавала	било възмущавало било е възмущавало	били възмущавали били са възмущавали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възмущавам	щяла съм да възмущавам	щяло съм да възмущавам	щели сме да възмущаваме
2 лице	щял си да възмущаваш	щяла си да възмущаваш	щяло си да възмущаваш	щели сте да възмущавате
3 лице	щял да възмущава щял е да възмущава	щяла да възмущава щяла е да възмущава	щяло да възмущава щяло е да възмущава	щели да възмущават щели са да възмущават

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възмущавал	щяла съм да съм възмущавала	щяло съм да съм възмущавало	щели сме да сме възмущавали
2 лице	щял си да си възмущавал	щяла си да си възмущавала	щяло си да си възмущавало	щели сте да сте възмущавали
3 лице	щял да е възмущавал щял е да е възмущавал	щяла да е възмущавала щяла е да е възмущавала	щяло да е възмущавало щяло е да е възмущавало	щели да са възмущавали щели са да са възмущавали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възмущавал	бих възмущавала	бих възмущавало	бихме възмущавали
2 лице	би възмущавал	би възмущавала	би възмущавало	бихте възмущавали
3 лице	би възмущавал	би възмущавала	би възмущавало	биха възмущавали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-му-ща-вай	въз-му-ща-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-му-ща-ван
		непълен член	въз-му-ща-ва-ния
		пълен член	въз-му-ща-ва-ни-ят
	женски род		въз-му-ща-ва-на
		членувано	въз-му-ща-ва-на-та
	среден род		въз-му-ща-ва-но
		членувано	въз-му-ща-ва-но-то
множествено число			въз-му-ща-ва-ни
		членувано	въз-му-ща-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-му-ща-вал
		непълен член	въз-му-ща-ва-лия
		пълен член	въз-му-ща-ва-ли-ят
	женски род		въз-му-ща-ва-ла
		членувано	въз-му-ща-ва-ла-та
	среден род		въз-му-ща-ва-ло
		членувано	въз-му-ща-ва-ло-то
множествено число			въз-му-ща-ва-ли
		членувано	въз-му-ща-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-му-ща-вал
	женски род	въз-му-ща-ва-ла
	среден род	въз-му-ща-ва-ло
множествено число		въз-му-ща-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-му-ща-ващ
		непълен член	въз-му-ща-ва-щия
		пълен член	въз-му-ща-ва-щи-ят
	женски род		въз-му-ща-ва-ща
		членувано	въз-му-ща-ва-ща-та
	среден род		въз-му-ща-ва-що
		членувано	въз-му-ща-ва-що-то
множествено число			въз-му-ща-ва-щи
		членувано	въз-му-ща-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-му-ща-вай-ки