възмущавал си

Речник на българския език

1. възмущавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възмущавал си е производна форма на възмущавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. възмущавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възмущавал си е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. възмущавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

възмущавал си е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).