възмущавал

Речник на българския език

1. възмущавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмущавал е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмущавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмущавал е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмущавал — мин. деят. св. прич. м. р.

възмущавал е производна форма на възмущавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възмущавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

възмущавал е производна форма на възмущавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).