възмущавало е

Речник на българския език

1. възмущавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало е е производна форма на възмущавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмущавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало е е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмущавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало е е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).