възмущава

Речник на българския език

1. възмущава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възмущава е производна форма на възмущавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възмущава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възмущава е производна форма на възмущавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възмущава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възмущава е производна форма на възмущавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).