бил е възмущавал

Речник на българския език

1. бил е възмущавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е възмущавал е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).