възмущавал е

Речник на българския език

1. възмущавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмущавал е е производна форма на възмущавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възмущавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмущавал е е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възмущавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възмущавал е е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).