възмущавало съм

Речник на българския език

1. възмущавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало съм е производна форма на възмущавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. възмущавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало съм е производна форма на възмущавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. възмущавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

възмущавало съм е производна форма на възмущавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).